Никола Янков: ДБ би следвало да спечели политически дивиденти при сътрудничество с ГЕРБ
Никола Янков е създател и притежател на Експат Капитал, някогашен зам.-министър на стопанската система и на превоза. Възпитаник е на Английската гимназия в Пловдив. Представяме ви негов разбор от страницата му във фейсбук по отношение на политическата рецесия в България.
Изглежда голямата част от хората, които са срещу съдействие на Демократична България с ГЕРБ за поддръжка на едно държавно управление, са уверени, че такова съдействие - без значение от задачите му да се реализиран стратегически национални цели - ще е пагубно за Демократична България. Тази логичност смущава. Ако такова държавно управление е сполучливо при постигането на стратегическите национални цели - участие в еврозоната и Шенген, пълноценна интеграция в НАТО и гарантиране на националната сигурност, отделяне от зависимостите към Москва и гарантиране на енергийната ни сигурност, реализиране на напредък посредством стимулиране на частните вложения, увеличение на непознатите вложения и така нататък - то Демократична България би следвало да завоюва съществени политически дивиденти от това.
И да се легитимира като потвърдила се на процедура - а освен на думи - систематична дясна партия, с визия, искания и благоприятни условия да ръководи страната независимо. Но тук в действителност е заровено кучето - хората, които са срещу съдействие на Демократична България с ГЕРБ, НЕ ВЯРВАТ, че такова държавно управление може да бъде сполучливо.
Защото не имат вяра, че водачите на Демократична България и представителите на Демократична България в ръководството биха могли да се оправят със комплицираната задача 1) да държат ГЕРБ " под надзор ", и 2) да свършват бързо и професионално работата, нужна за постигането на националните ни цели. Противниците на такова съдействие са уверени, че в Демократична България сега няма хора, които да устоят на " чара " на Бойко Борисов. Предполага се, че едно такова взаимоотношение неизбежно ще " замърси " или корумпира Демократична България. Както стана преди години с Реформаторския Блок.
Освен това се усеща някак си и подозрението в експертния капацитет на Демократична България да поеме основни ресори (например МФ, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи и МО), които да подсигуряват, че страната ни ще върви в вярната посока без залитания наляво и на изток, и без нормалните корупционни кавги. Тази оценка и преценка на доста гласоподаватели за управлението и опциите на Демократична България сега - без значение дали е заслужена или не - е в действителност повода за инстинктивната им опозиция против съдействието с ГЕРБ.
В едно такова взаимоотношение те виждат Демократична България като несравнимо по-слабата страна, като бъдещата жертва, като неподготвения доверчив " новобранец ", който сяда на масата с изпечените покерджии. И най-лошото е, че управлението на Демократична България сега укрепва по всякакъв начин с думи и (без)действия именнно това чувство за уязвимост, боязън и неопитност за равнопоставено и пълноценно присъединяване в ръководството. Въпреки големите опасности и провокации пред страната ни. Ето това е в действителност почтено за жалост. Това не е методът да се завоюва доверието на гласоподавателите. Не е методът да се печелят избори. Който го е боязън от мечки, не върви в гората.
Изглежда голямата част от хората, които са срещу съдействие на Демократична България с ГЕРБ за поддръжка на едно държавно управление, са уверени, че такова съдействие - без значение от задачите му да се реализиран стратегически национални цели - ще е пагубно за Демократична България. Тази логичност смущава. Ако такова държавно управление е сполучливо при постигането на стратегическите национални цели - участие в еврозоната и Шенген, пълноценна интеграция в НАТО и гарантиране на националната сигурност, отделяне от зависимостите към Москва и гарантиране на енергийната ни сигурност, реализиране на напредък посредством стимулиране на частните вложения, увеличение на непознатите вложения и така нататък - то Демократична България би следвало да завоюва съществени политически дивиденти от това.
И да се легитимира като потвърдила се на процедура - а освен на думи - систематична дясна партия, с визия, искания и благоприятни условия да ръководи страната независимо. Но тук в действителност е заровено кучето - хората, които са срещу съдействие на Демократична България с ГЕРБ, НЕ ВЯРВАТ, че такова държавно управление може да бъде сполучливо.
Защото не имат вяра, че водачите на Демократична България и представителите на Демократична България в ръководството биха могли да се оправят със комплицираната задача 1) да държат ГЕРБ " под надзор ", и 2) да свършват бързо и професионално работата, нужна за постигането на националните ни цели. Противниците на такова съдействие са уверени, че в Демократична България сега няма хора, които да устоят на " чара " на Бойко Борисов. Предполага се, че едно такова взаимоотношение неизбежно ще " замърси " или корумпира Демократична България. Както стана преди години с Реформаторския Блок.
Освен това се усеща някак си и подозрението в експертния капацитет на Демократична България да поеме основни ресори (например МФ, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи и МО), които да подсигуряват, че страната ни ще върви в вярната посока без залитания наляво и на изток, и без нормалните корупционни кавги. Тази оценка и преценка на доста гласоподаватели за управлението и опциите на Демократична България сега - без значение дали е заслужена или не - е в действителност повода за инстинктивната им опозиция против съдействието с ГЕРБ.
В едно такова взаимоотношение те виждат Демократична България като несравнимо по-слабата страна, като бъдещата жертва, като неподготвения доверчив " новобранец ", който сяда на масата с изпечените покерджии. И най-лошото е, че управлението на Демократична България сега укрепва по всякакъв начин с думи и (без)действия именнно това чувство за уязвимост, боязън и неопитност за равнопоставено и пълноценно присъединяване в ръководството. Въпреки големите опасности и провокации пред страната ни. Ето това е в действителност почтено за жалост. Това не е методът да се завоюва доверието на гласоподавателите. Не е методът да се печелят избори. Който го е боязън от мечки, не върви в гората.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ